24 септември 2013

Светлина, по-малко светлина!

Обичам светлината вкъщи! Дори за ужас на майка ми ("Как така няма да имате пердета?") махнахме пердетата и корнизите вкъщи, защото апартамента и без това е достатъчно малък, за да смаляваме визуално пространството. За да имаме все пак някакво единение от любопитните погледи на съседите, облепих стъклата с матово безцветно фолио (вижда се на последната снимка). Да, но има моменти, особено в летните жеги или пък в по-мрачни и самовглъбени настроения, когато ми се иска да затъмня стаята и да се изолирам от външния свят. 

Ровейки из разни събирани парцалки, открих една забравена торба от Айляк бутика с тези тюлени парчета. Един човек ги донесе, заедно с друга непродадена стока от магазина си, така и не разбрах каква им е целта, но пък са обкрайчени и къдравички по краищата и в любимия ми напоследък лилав цвят. И тогава ме осени идеята да ги използвам именно за затъмнителната цел. Хем не са много плътни, хем пък сгънати на две са в идеалната дължина и пропускат достатъчно светлина, за да създадат един по-особен уют и мрачност в помещението. Е, ако не си бяхме махнали и корнизите, можеше просто да ги провеся през него, но...късно е, либе, за китка :) За целта използвах нещо съвсем елементарно и ми отне не повече от 10 минути - двойнозалепващо тиксо. Сложих ленти на прозорците и вратата към терасата на еднаква височина и проста залепих отгоре лентите, сгънати на две. 
Увих от лентите и върху един стар хартиен абажур от магазина за левче и дори и вечер в стаята има един приятен лилав оттенък. Нито съм го лепила, нито съм го шила, просто подпъхнах крайчетата от вътрешната страна. С абажура, целият труд отне не повече от 15-20 мин.
Най-хубавото е, че всичко може да се махне с едно щракане на пръстите - нищо ангажиращо и вечно. Особено сега, когато намаля вече деня и слънцето е все по-малко, е много лесно отново светлината да бъде пусната в дома ни :)

Няма коментари: