25 февруари 2011

Баба Марта бързала...

Наближава един от най-усмихнатите празници, носещи позитивната енергия на идващата пролет.
Корените му са далеч назад във времето, за обичаите и традициите попитахме главния уредник на Регионалния етнографски музей в Пловдив - Соня Семерджиева. Ето какво ни разказа тя:



Първи март у нас се счита за начало на пролетта, за начало на скотовъдческата и аграрната нова година. Но заедно с раззеленяването на дърветата и долитането на прелетните птици се пробуждат от зимния си сън и “злите сили”. Появяват се болести, змиите излизат от скривалищата си. За да се предпази от тях народът прибягва към различни магически практики. Именно на това почива и носенето на мартеници, връзването на червен конец.
Преди изгрев слънце се изтупват завивките и постелите и се нарича: “Марта у къщи, бълхи навън”. Обредното гонене на бълхи и предпазване от змии се извършва с предмети – звънци, чанове, тенекиени или железни предмети, с които се обикаля двора и като се удрят се нарича: “Бягайте змии и гущери”.
                      Според народните вярвания червеният цвят има силата да прогонва злото. Той е цвят на живота и има предпазноочистителна функция. Затова Марта се посреща в червено. Преди изгрев се мята червена прежда или тъкани на вратите, стрехите и простора и остават там два – три дни с цел предпазване на дома и прага от злото.
            Белият цвят е символ на слънцето и чистотата. С него се пожелава здраве и сила, бодрост и щастие. Затова мартеницата задължително включва тези два цвята, всеки със своята магическа сила. Връзват се на ръцете на децата като се нарича наум нещо добро, а възелът трябва да осигури то да се “върже”, да се получи, да го има. Бяло-червеното съчетание е българският апотропей. Усукани заедно червени и бели нишки, наричани мартеница предпазвали човека от уроки, зли сили и демонични същества.
            Конецът се усуква задължително наляво. Традиционната мартеница включва редица елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила); скилидки чесън (предпазват от зли сили); мъниста (против уроки); паричка (за благополучие и изобилие) и др.
            Носенето на мартеници от хората е свързано с определен период (обикновено от 1 до 25 март (Благовец). Крайните дати много често се съчетават с първото виждане на щъркел, лястовица или цъфнали плодни дръвчета. Тогава мартениците се поставят под камък или на раззеленило се плодно дърво (за да се плоди завързаното, да го има, да стане). Поставянето им под камък е свързано с някои гадания: ако след 40 дни при мартеницата има животинка или  друго момите гадаят дали ще се омъжат; ако има мравки – това значи, че ще има повече овце, ако има червеи – повече коне и говеда.
            В първомартенската обредност има и някои забрани: не се извършва трудова дейност свързана със шум – предпазва от градушка; не се преде, тъче – предпазва от змии. Никой през този ден не взема чуждо нещо от чужда къща, за да не става нужда през годината пак да се взема.

Тази година вместо да се втурна да купувам или правя мартеници, реших да направя една оборка на шкафовете и да проверя наличностите. Всяка година купуваме мартеници в повече и накрая остават поне 10-20. Подаряват ни се и други, които по една или друга причина остават неизползвани. Така си стоят и отлежават, затова реших да заложа на повторната употреба. Събрах всички наличности и реших, че тези, които са си нови могат да се подарят. На други им махнах мънистата и украшенията и ги сложих на нова прежда, която купих за 1,20 лв. кълбото. Друга идея, която ми хрумна е да се използват стари копчета от ризи и палта. Напоследък нищо не изхвърлям с надеждата да се използва за друг проект, така че една част ще бъдат украсени с копчета. За още рециклиращи идеи може да надзърнете ето тук:










Бъдете бели и червени, весели, засмени!

1 коментар:

Лара каза...

Интересни идеи! Станали са красиви мартеничките!