Гергана Кабаиванова е създател и главен редактор на сайта Органично и безплатно разпространяващото се списание със същото име. Един от малкото хора от познатите ми, за който безрезервно може да се каже, че живее устойчиво и в хармония с природата. Ето една идея, която сподели с всички нас за бърз, лесен и екологичен подарък за близките ни, който не само е практичен, но и забавен за приготовление (особено, ако имате и деца).
"Идеите във фотоконкурса „Моята Еко Коледа” ме вдъхновиха да подготвим собственоръчно изработени подаръци за най-близките ни хора. Така решихме да подарим специален фото-спомен на нашите две скъпи баби. Подготвихме две наистина много специални снимки за нас. На тях двамата ми сина са снимани на една и съща възраст, на един и същ стол за хранене. Мила гледка за бабите, които рядко виждат и двамата.
За двете баби направихме две различни рамки, за да се съобразим с вкусовете им. Едната рамка беше от кус-кус, боядисан с акрилни бои, а другата – омотана с конопено въже и вълна. Но и за двете използвахме основа от стар кашон (микровелпапе).
Най-напред от кашона разчертахме и изрязахме 2 комплекта гръб и рамка за снимките. След това залепихме снимките към лицевата страна на гърба на рамките. Дойде и съществената част – декорацията на самите рамки.
За кус-кусовата рамка използвахме много ситен кус-кус. Най-напред намазахме картона с лепило, след това посипахме равномерно кус-куса, притиснахме леко и оставихме да изсъхне до другия ден.
Боядисването на кус-кусовата рамка беше с акрилни гъсти, неразредени бои – червена и златна. Нанасяхме по повечко с леко докосване на четката и без много резки движения. Оставихме така да изсъхне още ден и на третата вечер залепихме рамката към гърба със снимките. Ефектът е шарен и весел – точно както го обича майка ми.
За да направим другата рамка, просто намотахме конопено въженце и прежда върху предварително намазаната с лепило картонена повърхност на рамката. Слагахме лепило участък по участък, за да се работи по-лесно и да не засъхва лепилото преди да сме стигнали с въженцето до него. Готовата омотана рамка залепихме за гърба веднага без да изчакваме да изсъхне. Така тя стана по-бързо от първата и се получи в много приятен естествен и изчистен стил.
С тези подаръци добре изненадахме нашите баби, а и големия ми син (на 5 год.) за първи път изпита истинската тръпка да подарява. Нямаше търпение да види реакциите им и се получи наистина вълнуващ момент. "
За двете баби направихме две различни рамки, за да се съобразим с вкусовете им. Едната рамка беше от кус-кус, боядисан с акрилни бои, а другата – омотана с конопено въже и вълна. Но и за двете използвахме основа от стар кашон (микровелпапе).
Най-напред от кашона разчертахме и изрязахме 2 комплекта гръб и рамка за снимките. След това залепихме снимките към лицевата страна на гърба на рамките. Дойде и съществената част – декорацията на самите рамки.
За кус-кусовата рамка използвахме много ситен кус-кус. Най-напред намазахме картона с лепило, след това посипахме равномерно кус-куса, притиснахме леко и оставихме да изсъхне до другия ден.
Боядисването на кус-кусовата рамка беше с акрилни гъсти, неразредени бои – червена и златна. Нанасяхме по повечко с леко докосване на четката и без много резки движения. Оставихме така да изсъхне още ден и на третата вечер залепихме рамката към гърба със снимките. Ефектът е шарен и весел – точно както го обича майка ми.
За да направим другата рамка, просто намотахме конопено въженце и прежда върху предварително намазаната с лепило картонена повърхност на рамката. Слагахме лепило участък по участък, за да се работи по-лесно и да не засъхва лепилото преди да сме стигнали с въженцето до него. Готовата омотана рамка залепихме за гърба веднага без да изчакваме да изсъхне. Така тя стана по-бързо от първата и се получи в много приятен естествен и изчистен стил.
С тези подаръци добре изненадахме нашите баби, а и големия ми син (на 5 год.) за първи път изпита истинската тръпка да подарява. Нямаше търпение да види реакциите им и се получи наистина вълнуващ момент. "
Коментари