04 октомври 2012

Добринка Станева или просто Добито

Доби е харизматична и вдъхновяваща. Достатъчен е един поглед, за да видиш онова особено творческо пламъче, което искри в очите й. Създава красота около себе си и неминуемо заразява околните - и малки, и големи. Истинска вълшебница е, неземна! Превръща пластмасата в самодивски цветя, плете и разплита багри, омагьосва с магическата си пръчица. 

За мен е особена чест да ви я представя в рубриката, която съвсем й подхожда - Майстор Сръчко, защото тя наистина е майстор - на вдъхновението, на креативността, на умението й да създава от нищо-нещо.

 

Каква е професията ти и свързана ли е с това, което твориш? Това ли е призванието ти?

Имам средно образование с профил много далеч от творчеството. Баща ми е скулптор, занимаваше се с дърворезба, ковано желязо и много други теща , и още от малка ме караше да му помагам в много от нещата. А аз бях много недоволна от това - не исках да помагам , исках да си имам своя работа и тайно започнах да майсторя разни неща от дърво, глина и всичко друго каквото ми попаднеше. Правех го тайно, защото не обичах да ме наставляват и да ми казват кое как се прави според правилата. Не обичам и сега - винаги правя нещата по свой си начин, без да спазавам техники и инструменти.
За призвание - не знам. Не мисля за себе си по този начин. Още от малка разбрах, че не мога да променя целия свят, но мога да променям света около себе си. Това и правя създавам си свят наситен с пъстрота и цвят.

Защо траш арт и каква е причината да се занимаваш с това - защото е по-евтино да се изработи нещо с отпадъци или и защото имаш и отношение към опазването на околната среда?

Траш арта е не само течение в изкуството и модата - той е идея, изкуство и начин на живот. Като променяме предназначението на вещите им даваме шанс за по-дълъг живот, а така намаляваме консумацията и щадим ресурсите на природата. А превръщането на отпадъка в изкуство прави средата, в която живеем по-привлекателна и чиста и ни носи радост. Там, където другите виждат боклук, аз виждам предизвикателство да изследвам границите на собствената си фантазия. Занимавам се с това от малка, но тогава не знаех още това модерно понятие - Траш арт. Не обичам да използвам традиционни материали, нито говои елементи, така че когато дойде идеята - оглеждам се около себе си и импровизирам с каквото има под ръка, а това най- вече са отпадъци и ненужни неща.
В никакъв случай не е заради това, защото е по- евтино. Приемам го като предизвикателство, което ме вдъхновява и като начин да давам пример на околните как да оползотворяват отпадъка превръщайги го в нещо красиво и полезно. Някак оставам с впечатлението, че хората смятат опазването на околната среда за световен проблем, но и че решаването на този проблем е грижа на екоорганизации и фондации. А светът това сме ние - всеки трябва да промени отношението си в тази насока. Нашия най-близък свят това е дома и мястото където живеем и работим. Хората, които ме познават вече ми носят всевъзможни неща, най-вече отпадъци, като знаят, че ще им намеря приложение и няма да се въргалят вече около кофите или навсякъде другаде. Това може би не е много, но все пак е нещо.

Какво ти носи и какво ти взима творчеството?

Моят вътрешен свят е винаги неспокоен и буден. В него винаги има напрежение и хаос от нюанси, форми и стремежи към по различна реалност. Придавайки външен израз с нещата които правя успявам да постигна мир и хармония в себе си поне за малко. И после пак отначало... Освен това много обичам да подарявам, така доставям радост не само на другите, а и на себе си.А за това, какво ми взима...сигурно ми взима, но щом не съм се замисляла, значи не е от особенно значение за мен.

Разкажи за работилничките и работата ти с деца?

От няколко години ме канят по различни поводи и най- вече по празници , в училищата и детските градини тук да помагам с идеи и вдъхновение в часовете по творчество. На мен ми харесва това да се занимавам с децата, особенно с най - малките. Тяхното въображение и ентусиазъм са неизразимо пъстри и различни. А тяхната радост и удивление от това , че сами са сътворили нещо и то почти от нищо е нещо което ме зарежда с ентусиазъм да продължавам. Така във времето се роди идеята за постоянна работилничка в селото, където живея. Читалищното настоятелство я прегърна и вече почти година взаимно се вдъхновяваме и творим - малки и големи. Няма ограничение за възрастта и в работилничката участват деца, и възрастни - всеки според възможностите и времето с което разполага. Нещата които творим са предимно в стил Траш арт, и децата се научиха да събират и да оползотворяват отпадъците , превръщайки ги в нещо красиво. Това е е един добър начин да се провокира творческото въображение, и много пъти самите те остават изненадани от себе си, което за мен лично е голяма радост.

С теб се запознахме лично на Парцал феста и ми сподели, че за първи път участваш в подобно събитие. Какви бяха очакванията и впечатленията ти?

Искам да благодаря на организаторите за предоставената ми възможност - най-вече тази да се срещна с творчеството на хора като мен, някои просто ентусиасти, други професионалисти, но обединени от идеята да оползотворяват отпадъка по един красив начин. Атмосферата беше толкова вълнуваща, вдъхновяваща и пъстра, че не ми остана време да се оглеждам за нищо друго. Имам препоръки единствено към времето - другия път да бъде по усмихнато :)

А ето и урокът от Добито - как да дадем втори шанс на една стъклена бутилка.

Необходими материали:
  • стъклена бутилка
  • гипсова шпакловка
  • лепило с200
  • датела - по възможност с по ясно изразен релеф
  • бронзов спрей
  • черна боя на водна основа
  • яхтен лак

Към две части шпакловка и една част лепило прибавяме вода при неперкъснато бъркане докато получим паста с гъстотата на кисело мляко.Необходимо пастата да стане абсолютно гладка.








Нянасяме тънък слой от пастата - не повече от 5мм само в участъка, където ще прилепим дантелата. Поставяме дантелата и добре притискаме във всички краища.Ако е необходимо след 10 минути дантелата отново се притиска по краищата за да прилепне добре.







Нанасяме по-дебел от пастата и по станалата повърхност от бутилката. С остър предмет, например опаковата част на вилица оформяме релефа в желаните форми.






- След пълно изсъхване на пастата, нанасяме бронзов спрей.
- Върху бронза следва обилен слой от лепило с200.
- След изсъхване на лепилото нанасяме черната боя по цялата повърхност, така че да влезе добре във всички вдлъбнатини.
- 10 до 15 минути след нанасянето на черната боя следва изтъркване с гъбичка и вода. Важно е гъбичката да е полусуха и да се действа бързо защото се размекват долните слоеве. 
- Изтъркват се изпъкналите части на релефа, а черната боя да остане само във вдлъбнатините.
- Накрая обилен слой яхтен лак и бутилката е готова. 

Можете да й се радвате или да зарадвате приятел.

Благодаря на Доби за отделеното време да изработи тази красота специално за От нищо нещо, за това, че е толкова истинска, всеотдайна, магична и неповторима! 
Може да посетите и виртуалното й магазинче:
Доби и приятели - работилничка за вълшебства

Няма коментари: