
Когато ми хрумна идеята за рубриката Майстор Сръчко, първият гост, който исках да поканя и да ви представя беше
Лозка Борисова, която познавате от
Парцал фест-а - автор на заглавието на събитието и основен подстрекател и организатор. Тогава тя любезно отклони поканата ми, заради скромността си и нежеланието й да бъде център на внимание. Радвам се, че след толкова време и настоятелни покани от моя страна, все пак размисли и ще имам честта да представя творчеството й пред вас.
С нея се познаваме от 2005-та година, когато работехме заедно в
Регионален етнографски музей – Пловдив и до днес все още е сред малкото добри приятели, които имам – отзивчива, грижовна и чудесен човек. Тя все още е фондовик в музея и с много любов и внимание се грижи за всички налични „съкровища”, както тя самата ги нарича – експонатите, които се съхраняват в подземнията на фонда.
Още от дете е привлечена от изкуството, винаги нестандартна и различна от тълпата, винаги с оригинални идеи и творчески пориви, затова и естествено се насочва към такова образование - завършва Професионалната гимназия за приложни изкуства в гр. Смолян с профил Художествена тъкан. И от тогава не спира да се занимава с най-любимото си нещо – тъканите. След напрегнатата и изморителна работа в музея, използва всяка свободна минута, за да твори и създава красоти. Изработва главно арт облекла, както и аксесоари към тях – чанти, шапки, джобарници, дисаги, шалове и всякакви хрумки, които могат да се направят от плат. Всяка дреха е уникална – вплита в нея конци, дантели, копчета, парцалчета от предишни проекти, прави сложни композиции от цветове и форми. Използва само естествени материи като лен и памук, които боядисва сама в най-различни багри и комбинации от цветове. Според нея всяка демодирана, но добре запазена дреха може да се преправи или използва, стига да се комбинира походящо като гама и материя с други тъкани. Една много малка част от облеклата й може да разгледате на страницата й
http://lozkaborisova.blogspot.com/, друга част може да откриете в малки галерии и арт магазини в Пловдив и страната.

Новата страст на Лозка е плетенето от парцали и затова избра да представи точно това в От нищо нещо. Защото е лесно, ефектно и наистина от нищо се получава нещо. За целта ще ни трябват ивици плат. Може да се нарежат с ножица или по-бързо и лесно да се нацепят по дължината на нишката.

След като имаме достатъчно ленти, ги навръзваме една за друга и си правим кълбо, все едно навиваме прежда. Самите възелчета може да се използват като акценти в това, което ще създадем, а може и да се направят малки снаждащи възли, които да не се виждат.

Накрая идва лесната и приятна част с плетенето. Нужни са ви 2 по-дебели куки и се плете опъкова плетка. Ако искате да направите шапка изплитате едно правоъгълно парче, дълго колкото е ширината на главата ви. Кръглата част се прави като се започва с 1 бримка, увеличава се на всеки ред докато стигнем до средата, а след това се намалява на всеки ред.

За снаждането на отделните парчета и краищата може да използвате наличните стърчащи парцалчета, като ги навържете едно за друго. Другия вариант е да промушите малки лентички и направо да завържете чрез тях единия край на изплетеното с другия, както е показано на снимката. По този начин може да си изплетете постелки, декоративни възглавници (може едната страна да е с плат, а от другата с изплетени парцалчета), торби и дамски чанти, декоравни пана. Всичко е въпрос на фантазия от ваша страна :)
 |
Шапка и шал от парцали |
 |
Рошави шапки от парцали |
 |
Чанта от парцали |
Друга идея, която Лозка сподели е как да си направим
табуретка, пълна с дрехи. Трябва ни само една стара права пола, която не ни трябва и е в подходящ десен, на която да зашием единия край. Вътре може да сгънем дрехи, които рядко ползваме и да ги съхраняваме там. Друг вариант е просто да я напълним с непотребни парцали. Зашива се и другия край (може и с цип, за по-лесна употреба и пране) и получаваме цилиндрична табуретка - хем за съхранение, хем за посядане!
Коментари
Това за хората, които не могат да си оплетат лентичките :)