19 септември 2012

От старо - ново


Тази година определено ми е годината с най-много сбъднати желания* - срещнах се с няколко вдъхновяващи личности, които дори не съм си и мечтала да срещна, случват се някакви дребни нещица, които едва съм ги помислила и вече Вселената ми ги поднася на тепсия. Зареждащо е и върна вярата ми в максимата, че няма невъможни неща. Така стана и с това шкафче.
Имам едно тясно местенце, където дъщеря ми складира кашони с играчки. А толкова хубаво би било да има някакъв ред в нещата й, които лека-полека завладяват цялото пространство. И е едва на 5 години, не ми се мисли какво ще се случи като влезе в пубертета. Уж ограничаваме купуването на играчки и какви ли не боклуци, но сякаш някаква невидима ръка поне един път в месеца с вълшебна пръчка удвоява вещите й!

 
Гледахме по магазините рафтчета, етажерки, шкафове, които биха са вмъкнали в това почти нестандарно по размери място, но нещо все не оставаха пари и време  да помислим точно за това. Докато съседите ми не решиха да си сменят обзавеждането. Изкараха някакви стари мебели в общия ни коридор и веднага съзрях една библиотека, на вид точно размер, който да пасне на моето място. Срам не срам попитах съседката дали ще го изхвърля и тя с недоумение за какво ми е тази вехтория ми каза, ако искам да го взимам. Е, ама то направо заспа - все едно някой точно за там го беше проектирал! Беше черно, на места (явно във видимата част) със залепено кафяво фолио, с дупки от пирони и поне още 3 стърчащи винта. Постоя така няколко дни, докато реша какво да го правя, в този си вид нямаше как да остане, най-малкото беше подтискащо на вид :) Накрая реших, че мислила-недомислила ще го подхващам! 
Изкарах винтовете, запълних дупките с (не ми се смейте!) глина от хартиена пулпа. Имах кит за дърво, който така и не успях да открия, така че импровизирах. Изчистих го, заравних неравносите и започнах боядисването. Малката притежателка искаше да е бяло със зелено, така че започнах с основата. Имах алкидна боя и латекс, устойчив на мокрене. Избрах латекса, защото по-бързо щеше да изсъхе, а и не мирише. Започнах първо с тампон, но не ми хареса резултата, ставаше неравно и хванах четката. Естествено, ставаше на четки, но пък реших да превърна дефекта в ефект и така го наплясках здаво. Изсъхна и взех всички цветове бои, които имах останали от предишни проекти. Единствено зеленото, който беше най-желания щвят беше се превърнало в някаква гелообразна смес, която с малко разредител придоби почти нормален вид. Намазах разнообразно и на четки от различните цветове, изчаках да изсъхне 5-6 часа и след това минах с лак за дърво на водна основа. И най-важното - дъщеря ми беше толкова ентусиазирана от новата си мебел, че трябваше да доизсъхва вътре, вместо на терасата, за да може да си го гледа :) 
Сега шкафчето е в очакване на нареждане и преподреждане.
И всичко това ми струваше 0 лева и един ден работа! 
Вселената си знае работата, стига да имаме търпение и увереност какво точно искаме :)
*(Извинявам се за качеството на снимките, но откакто се развали фотоапарата се налага да снимам с телефон. А тези снимки дори и фотошоп не може да спаси. Ето какво ще е следващото желание ;))

Няма коментари: