Преди няколко дни Лозка, за която ви разказах в рубриката Майстор Сръчко, ме помоли да й направя "нещо, на което да си закача шаловете", когато участва по изложби. Преди време бях направила една друга закачалка, която й подарих на нея, но се оказа крайно недостатъчна за творческата муза, която я е обхванала в момента :) И понеже при мен творчеството се състои в оползотворяване на отпадъците, които имам в момента, решението беше да направя това "нещо" от петпластово велпапе. Ако се чудите от къде имам такъв материал,
да е жив и здрав Иво (съпруга ми), който ми звънна един ден от един от обектите, на които е проектант да ми каже, че току що са монтирали няколко климатика и ще хвърлят кашоните, дали ми трябвали. А като чух, че е и петпластово велпапето, усмивката до ушите ми я усети даже по телефона! Златно ми е момчето, види ли боклуци, за мен се сеща :)) И така донесе 10-тина кашона, които си чакаха времето около месец и предизвикателството от Лозка отприщи кашоненото творчество у мен (следващия проект очаквайте съвсем скоро).
Но да се върна на закачалката - много е лесна за изработка и не отнема много време. Може дори да си направите такава, но в по-тесен и дълъг вариант вариант за гардероба, която може да използвате не само за шалове, но и за колани, а защо не и вратовръзки. Варианти много и всеки според конкретните нужди.
Какви материали използвах:
- велпапе
- макетен нож
- линия
- пергел
- молив
- салфетки
- лепило С200
- акрилни бои
С молив очертах контурите, а с пергел дупките за шаловете. С макетен нож и линия изрязах картона. Дебеличък е и съвета ми е първо да срежете горните 2-3 пласта и след това да доизрежете долните. Със салфетки облепих цялата закачалка, като леко ги набръчках (любима техника напоследък) и специално внимание обърнах на странИците, където има дупки между пластовете и така със салфетката и лепилото се затварят и става плътно. След като всичко изсъхна, боядисах с акрилни бои и с пръсти, а след това лакирах с С200.
Дано собственичката да си го хареса :)
Коментари